Апокалипсисът, който ни заплашва - дежа вю?

Непрекъснато   по света се откриват артефакти, които противоречат на общоприетата теория за възникване и развитие на човечеството.  Учените постоянно намират в древни гробници тук фигурка на човек в скафандър,  ту отпечатък от

Непрекъснато   по света се откриват артефакти, които противоречат на общоприетата теория за възникване и развитие на човечеството.  Учените постоянно намират в древни гробници тук фигурка на човек в скафандър,  ту отпечатък от подметка на ботуш в пясъчник на възраст 10 милиона години, ту порцеланова чаша на 500 000 години...

Естествено, ние сме в правото си  да неглижираме подобни находки. Но можем да допуснем и невероятното, а именно, че  някога на Земята  е съществувала  развита  цивилизация, която е умеела да добива въглища, да обработва желязо, да произвежда пластмаса, владеела е радиоелектрониката и самолетостроенето, усвоявала е Космоса. Къде обаче е изчезнала тя?

Алтернативните историци  обичат да разсъждават, че в древността на Земята е избухнала ядрена война. Официалната наука, обаче,  не приема тези теории.  В същото време обаче, тя не може да обясни откъде са се взели  железни чукове в пластове от варовиковия период. Ако пък допуснем, че човечеството все пак е преживяло атомна война, тогава тези несъответствия могат да се обяснят.  А доводи за това, че планетата ни познава вече ядрения апокалипсис има достатъчно, както в митовете и легендите, така и напълно осезаеми около нас.

Специалисти от НАСА, заедно с френски учени преди пет години сформирали  група  привърженици на алтернативните теории и след като обиколили целия свят, открили множество доказателства, че в древността наистина е имало  ядрена война.

Те открили, например,  100 гигантски ями с явно изкуствен произход, най-голямата от които била с диаметър 120 км. Тя се намира в Африка. Естествено, че може да се предположи, че преди 25 000 години на планетата е паднал метеоритен дъжд, но тогава на мястото  не би се появила изпепелена пустиня.  А повечето ями са открити именно в зони на днешни  пустини.
Преданията пък говорят, че именно по тези места някога е имало  градини и богати градове.  Китайски легенди разказват, че в пустинята Гоби е имало високоразвити  държави. Според индийската митология пък  цели градове са били разположени в долината на Инд, където днес има само пясък.

Великите някога Вавилон и Шумер са погребани под пясъчни наноси, а руините на древни градове са погълнати от пустините в Египет и Монголия. Учените намират днес следи от селища в съвършено непригодните за живот пустинни територии на Америка и Австралия.

Къде са цветущите някога градове и защо са се превърнали в пустош? Защо се е разтопил пясъкът?  Защото разтопен пясък, превърнат  в стъкловидна маса,  е открит  и в китайската част на пустинята Гоби, и  в района на езерото Лобнор, и в Сахара, и в пустините на Близкия изток  и Ню Мексико.

Специалистите знаят, че температура, която може да превърне пясъка в стъкло, не може да се постигне на Земята по естествен начин. При ядрен взрив, обаче, това е напълно възможно. По мнението на алтернативните историци, именно тези територии, с всичките им процъфтяващи градини, села и градове, са поели ядрения удар. А това, което не е било разрушено от взрива, е унищожила радиацията - целият растителен и животински свят, както и хората.

Всъщност, следи от радиация могат да се  открият и днес.  Изкопаеми останки  на животински и растителни организми в земната кора и до днес носят следи от биологични мутации. В митовете и легендите са описани крилатите същества, циклопите, триглавите дракони и др. Но може пък някога те наистина да са съществували?  Радиацията би могла да доведе до подобни мутации.  Дори съвременните учени твърдят,  че циклопизмът е една от вероятните  мутации, както и полиплодието /удвояването на хромозомния набор, предизвикващо гигантизъм и удвояване на органите/.   Намерените  огромни  човешки скелети, с черепи с едно око или с два реда зъби, винаги са  изненадвали учените.

На Земята, освен гиганти, обаче, е имало и джуджета.  Смята се, че съвременните пигмеи в Африка и тибетските народности допа и хама са преките потомци на тези малки хора. Според някои учени, които стигат до крайности, най-забележителната  проява на радиоактивната мутагенеза е монголоидността - днес тази раса е най-разпространена   на Земята.

Руините на древния град Мохенджо Даро, намерени на един от островите на река Инд,  са открити през 1922 година. Тогава учените заговорили, че са намерени следите на  неизвестна дотогава  цивилизация - протоиндийска. Те недоумявали  как така никой нищо не знаел за този уникален град - как е бил разрушен и къде са изчезнали обитателите му.
Изследователите не  открили нито едно гробище  около града, който е просъществувал най-малко 1500 години.  Малобройните човешки останки, които били намерени, лежали направо на улиците, където ги е застигнала смъртта. Нямало никакви следи от насилие или рани от режещи предмети. Явно, градът е станал жертва на някаква катастрофа - внезапна и необратима. Но каква?

През 1979 година учени изказват мнението, че градът е  бил поразен от ядрен взрив. Те дори подкрепили своята версия с доказателства. Изпратили  в лаборатория на  Римския университет черни камъни, с които били осеяни крайбрежните улици. След изследването било установено, че те били парчета от глинени съдове, които са се спекли под влияние на температура от около 1400-1600 градуса. Учените смятат, че  центърът на града е  в по-лошо състояние отколкото покрайнините,  което пък  ги навежда на мисълта, че именно в центъра е бил епицентърът на ядрения взрив. Затова археолозите не са намерили там хора, те просто са се изпарили...

Е, май става ясно, че ядрена война е имало, но кой я е започнал и защо? Засега точен отговор на този въпрос няма, защото не можем изцяло да се осланяме на древните митове и предания, но пък и не можем напълно да ги пренебрегнем. В древноиндийския епос ‘Махабхарата’ се говори, че жителите на Земята, асурите, се скарали с боговете. Какъв точно е бил поводът, , не се знае със сигурност, но едно е ясно,  земляните са се скарали с извънземните.

Според друга  версия на британския физик, д-р Мередит, хората сами са започнали ядрената война. Мередит смята,  че  преди 30 милиона години на Земята е съществувала толкова развита човешка цивилизация, че тя била усвоила Космоса и цялата Слънчева система.  Според учения, заради своето безразсъдство  и недомислие, човечеството е изгубило всичко и е трябвало да започне от пещерния период, това, което ние не бива да допускаме. По мнението на Мередит достигналите до нас легенди за Ноевия ковчег, потъването на Атлантида, древните предания на американските индианци за летящите богове, сказанията за космическите битки в индийските ‘Упанишади’ и ‘Махабхарата’ - всичко това са спомени на малцината, успели да оцелеят в тази страшна война...

Изследователи от НАСА смятат, че ядрена война е имало преди 25 000 години и дори  се опитали да изчислят това по анализа на стените на 120-километровата яма в Южна Африка. Те определили и силата на удара - от порядъка на 500 хиляди тона тротилов еквивалент. За сравнение, бомбата над Хирошима е била с мощност 20 хилади тона.  

Според специалистите, силата на ядрения удар е била такава, че се е променило въртенето на Земята около оста й.  Водите на Световния океан се завъртели в гигантски водовъртеж - започнал прословутият Всемирен потоп. След като водата спаднала, хората, които все пак успели да се спасят, слезли под земята  - това доказват многокилометровите подземни галерии, прокопани на различни места по  света.  Така оцелелите, след като се завърнали в пещерите,  забравили всичко, което знаели някога.  Знанията били  опасни, можели да ги владеят само избрани. През 1966 година  американски писател чул от един йога  доста интересна история. Според него  учените-брамини от незапомнени времена били задължени да пазят много сведения, чийто смисъл самите те не разбирали.   Те съхранявали старателно ценната информация да не бъде извадена на показ.

Никой днес не може да каже коя версия, на алтернативната или официалната наука,  е вярна. Но в  днешно време човечеството се развива по същия начин,  както преди няколко десетки хиляди години. За да не се разрази същата катастрофа, ние трябва да се замислим, да спрем и ...да се надяваме,  че кошмарът няма да  ни сполети отново. Автор: Тони